БОЛНОГЛЕДАЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

БОЛНОГЛЕДА̀ЧКА ж. Жена, която се занимава с гледане на болни, грижи се за болни. По едно време леля Кръстница беше болногледачка на една парализирана жена. В. Цонев, ЕВ, 27. Ранените партизани... имаха нужда от болногледачка, която да превързва раните им, да им носи вода, да им свари поне два пъти в седмицата някаква гореща супа или каша от брашно и сирене. М. Марчевски, МП, 200.