БО̀ЛЧАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който има болки, който е болен. Има едно болчаво дете. Т. Панчев, РБЯд, 30.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.