БОЛЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

БО̀ЛЪК, -лка, -лко, мн. -лки, прил. Диал. 1. Който причинява, който е съпроводен с мъка, страдание. Разбира се, че и това решение се случило не без болка борба. Л. Каравелов, Съч. VII, 20.

2. Като същ. болкият м., болката ж., болкото ср., болките мн. Човек, който е за окайване, за съжаление; горкият. Тетка ти, болката, ѝ юмреле пет деца! Т. Панчев, РБЯд, 30.