БОЛЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
БО̀ЛЯ ж. Остар. и диал. 1. Болест. Залови го боля .. След два месеца тежко боледуване, доде та се поду вред. Ил. Блъсков, СК, 20. Що болна лежиш, Вранке девойке, мене не кажиш, / от що си болна .. що боля имаш, / що бола имаш .. на твоя снага? Нар. пес., СбБрМ, 432.
2. Болка. Такива удари можат само да провалят человека и да му нанесат боля за няколко часа. ИЗ, 1877-1881, 1882, 215.
БОЛЯ̀, -ѝш, мин. св. боля̀х, прич. мин. св. деят. боля̀л, -а, -о, мн. болѐли, несв. 1. Непрех. За орган или част от тялото — болен съм и причинявам физическа болка.
Когато тия нерви не са здрави, зъбите болят. Н. Вапцаров, Ст, 101. // Прех. Рядко. Причинявам физическа болка. Трябва много да болят тия удари по голи крака. Т. Влайков, Пр I, 20. Щипанетата на тия насекоми болят. Др. Цанков, ТМ (превод), 60. Сто вили го [грешника] промушиха в часът / и дяволите викаха: "Сети ли / как силно наште удари болят?" К. Величков, Ад (превод), 176. Сто тояги на чужди нозе не болят. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 133. Рана от изгорено боли много лошо.
2. Непрех. и прех. Остар. Причинявам душевна болка, страдание; засягам. Тая дума ме оставя съвършено спокоен. Днес я прикачат на всички високопоставени лица и тя не боли. Ив. Вазов, Д, 6-7. Както присмехът и подигравката болят — няма подобна болка на земята. Н. Хайтов, ПГ, 12. Еринкината мъка бе чужда мъка... Та не го [Диман] ни болеше, ни срамеше. П. Росен, ВПШ, 66.
3. Непрех. Диал. Боледувам; болея, болня, болнея, болувам, болявам. Девят години ей стана / как лежиш, синко, как болиш, / йоще девят да лежиш. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 71. Хеей, разболял ми са й млад Дочин, / млад Дочин, млада войвода, / та й болял Дочин, та й лежал — тъкминко девет години. Нар. пес., СбГЯ, 9.
БОЛЍ МЕ несв., непрех. 1. Изпитвам физическа болка. — Момче! — .. — где си ранен? Не те ли боли?... Й. Йовков, Разк, I, 85. — А кажи ми ти защо ма биеш? — рекъл той. Бия та, да та боли — отговорил Хаджи Генчо. Л. Каравелов, Съч. II, 25. Къде те боли? ● Със същ. Изпитвам физическа болка в някой орган или част от тялото си (означени със съществителното). Николай се опита да стане, но краката му не го слушаха. Бяха се схванали и го боляха.П. Проданов, С, 47. Боли ме гърлото. △ Какво те боли?
2. Прен. Изпитвам душевна болка; страдам. После Мария си спомни, че умира, и всичко ѝ стана безразлично, продължаваше само да я боли за Георги. А. Наковски, МПП, 97. Тя следеше всичко, болеше я, че дъщеря ѝ вече я отбягва и не доверява душата си, ала нищо не казваше. А. Дончев, СВС, 119. За децата си, за живота и за здравето им я болеше нея... Г. Караславов, Избр, съч. VI, 119. Може би си прав, любими, / ала мене ме боли / и тежи ми, и тежи ми / тая страшна пустота. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 122.
3. С предл. за. Болея, милея. Показва ни новите изкуства по земледелието и го боли за нашето напредване и добро повече от нас. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 74. — Не ги боли за общото, гледат ден да мине, самун да загине. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 87. Боли го за общото благо.
БОЛЍ безл. 1. Усеща се физическа болка. Оле-ле-ле-ле, дядо Хаджия! Боли, дядо Хаджия! Л. Каравелов, Съч. II, 16. Пет пръста има човек, който да му отрежеш, се боли. П. Р. Славейков, БП II, 46. Защо викаш, боли ли?
2. Прен. Изпитва се душевна болка, страдание. Когато започнах да му обяснявам, .. дядо Стоян престана да плаче, ободри се. — Зная, че е така, мое дете, но боли... Ей сега и Бельо иска да ме остави. Решил да дойде с тебе. Сл. Трънски, Н, 269.
◊ Боли ме зъб, та куцам. Разг.; Зъб ме боли, та кривя. Диал. Подигр. 1. Употребява се, когато някой, накаран на работа, се преструва на болен. 2. Употребява се като отговор на неподходящ въпрос, обикн. когато питат здравия дали е болен. Боли ме сърцето. Разг. Измъчвам се, страдам, мъчно ми е. Хората се трупаха любопитни, гледаха го, жаляха го, но никого не болеше сърцето за тоя чужд човек. Елин Пелин, Съч. I, 226-227. Синко, .. сърцето ме боли, като гледам, че ти не обичаш бащината си земя. Ел. Мутева, РБЦ (превод), 133. Боля главата някому. Диал. Създавам неприятности, безпокойство някому; главоболя. Христо: Ти пък какво току се запъваш? Драган: Нищо. Христо: Тогази — върви си, не ми боли главата. П. Тодоров, Събр. пр II, 21. Който е искал да му не боли никой главата, то да е стоял мирен и да не е ходил да се хвали, че има под командата си 700 души, с които ще да захване проходът. З. Стоянов, ЗБВ I, 200. Боля си главата. Диал. Главоболя се. — Маловажно е да си боли човек главата да дири произхождението на някакви си безцелни слухове. П. Р. Славейков, ПХС, 43. Глава не боли от нещо. Разг. Няма лоши, неприятни последици, може да се очаква само хубаво. — Нали ти казах — обърна се инженерът, — мостът е граничарски, солидна работа. — От проверка глава не боли — каза шофьорът, освободи спирачките и даде газ. Б. Несторов, СР, 217. — Нали ти обещаха петнайсет хиляди лева? — Е, от обещание глава не боли — подметна един висок разгърден селянин. К. Калчев, ЖП, 473. — Вземи си цялата сума, от много глава не боли — каза касиерът. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 91. Къде (где, де) го боли, зная и под. Разг. Какво тревожи, мъчи, притеснява някого (зная). — Ти за булката ми не дрънкай — сопна се Алекси.., — а стегни хората си. — Тюх да се не види! — засмя се Трифон. — Гледай го ти къде го боляло! А. Гуляшки, СВ, 70. — Да ме извините, госпожа, знам где ви боли, но няма да ви го кажа. Завист ви яде, черна завист.. Елин Пелин, Съч. IV, 217. Хем (и) сърби, хем (и) боли. Разг. Казва се, когато някой иска нещо, но в същото време не му харесват условията, при които може да се иска то да се изпълни, и не му се иска. — Твойто е, дето се казва: хем сърби, хем боли. Искаш и не искаш. Страх те е да не те уловят стражите. Ст. Загорчинов, Избр, пр III, 490.