БОЛЯРКИНЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

БОЛЯ̀РКЍНЯ ж. Остар. Болярка. Две млади боляркини в скъпи копринени дрехи я поддържаха под мишница. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 101. Катя настояваше непременно да се наслади на песните, които едно време са пеели княгините и боляркините. П. Стъпов, ГОВ, 203. Калиопа хубавица, / боляркиня милолица, / лудо младо, не люби. П. К. Яворов, Съч. I, 11.