БОЛЯРСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

БОЛЯ̀РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е на болярин или е свързан с болярин. Из двете главни улици .. между невисоки .. болярски къщи вървяха бавно и тежко .. болярите. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 3. — Да изколехме всички боляри по българската и сръбска земя, да не останеше болярска кула да стърчи на никое бърдо, няма да се свърши отрошка неволя. Ст. Загорчинов, ДП, 327. Тръгна Марийка, излезе, / премина двори широки, / премина китни градини / и манастирски хармани, / в голямо село отиде, / в голямо село болярско. Ц. Церковски, Съч. II, 187-188.

БОЛЯ̀РСКИ. Нареч. от прил. болярски. Обикн. в съчет.: По болярски. По същия начин като болярин. — Що, не ти ли харесвам? .. — А на Комненовата ливада край Одрин ти с други очи погледна на болярина Драгшана. Ако е било за дрехите само и сега съм облечен по болярски, на̀ виж! Ст. Загорчинов, ДП, 178. А всякому ся иска да живее по новата мода, — по болярски. Й. Груев, СП (превод), 220. Той ся подголеми и приучи ся да пръска и да харчи болярски. Й. Груев, (превод) Кн, 3, 35.