БОН —Речник на българския език — алтернативна версия

БОН, бо̀нът, бо̀на, мн. бо̀нове, след. числ. бо̀на, м. 1. Банк. Книжен знак с определена стойност, понякога лихвоносен, който дава право на притежателя му в даден срок да получи пари или стоки. Отварят с някакви си инструменти ключалката на касата му и му извличат около две хиляди наполеона в пари и бонове. Ив. Вазов, Съч. VI, 87. Съкровищни бонове. Бонове за бензин.

2. Книжен знак със стойност 1000 лева, който у нас преди 1947 г. е бил в обръщение наравно с банкнотите. Спекулантите печелеха луди пари... Явиха се и тъмни личности,.. които нищо не работеха .. , а вадеха от джобовете си огромни пачки с банкноти и бонове. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 292. // Разг. Хиляда лева. — Войната ми изяде осемдесет бона. К. Калчев, ДНГ, 64. А един "Лайка" с телеметър, със синхрон и с обектив едно към едно не се намира никъде в тия военни години или ако се намери, ще струва поне сто и петдесет бона суха пара... Б. Болгар, Б, 19. Той [собственикът на бара] .. дава по 50 бона всеки месец на детективска охрана, за да са в безопасност служителите и клиентите. 24 часа, 1991, бр. 8.

3. Остар. Разписка за получени пари. Направете ми един отворен бон за петтях хиляди гроша и петстотин. АР I, 33.

— Фр. bon.