БОНАПАРТИЗЪМ —Речник на българския език — алтернативна версия

БОНАПАРТЍЗЪМ, ‑змът, -зма, мн. няма, м. 1. Истор. Военна диктатура, която била установена във Франция по време на управлението на Наполеон Бонапарт и Луи Бонапарт.

2. Истор. Политическо течение във Франция, което се стремяло към възстановяване на империята начело с династията на Бонапартовци.

3. Полит. Форма на диктатура на едрата буржоазия, опираща се на войската и полицията, която се характеризира с потискане на демократичните свободи и с агресивна външна политика. Либкнехт в 1862 година е сътрудничил в републиканския в. "Norddeutsche Algemeine Zeitung" с условие на пълна свобода да пише според убежденията си, против бонапартизма в чужбина и буржоазията в Германия. Д. Благоев, ЛКС, 98.

— От фр. bonapartisme.