БОНВИВАН —Речник на българския език — алтернативна версия

БОНВИВА̀Н м. Книж. Човек, който обича да живее охолно, весело и безгрижно. Между трудовите мъже се разпознаваха по меките велурени шапки или по ръкавиците някогашни господа на гешефта, бонвивани от кабаретата и луксозните ресторанти, играчи от борсата и от хазартните казина... П. Славински, ПЩ, 493. Старият Домусчиев, селски бонвиван, задържа очи над суетнята. Д. Вълев, З, 15. Жеко Желязков бе най-големият бонвиван сред чифликчиите. И. Петров, ОЗап., 94.

— От фр. bon vivant.