БОНСАЙ —Речник на българския език — алтернативна версия

БОНСА̀Й, мн. -а̀и, м. 1. Само ед. Японско изкуство за отглеждане на миниатюрни дръвчета в саксия чрез подрязване на корените и клоните и други манипулации. В основата на бонсай лежи съзерцанието и блаженството от сливането на човек с цялата вселена. Диал., 1990, бр. 8, 15.

2. Миниатюрно дръвче в саксия, отглеждано според принципите на това изкуство. Японците казват, че да отглеждаш бонсай .., е като да свириш на музикален инструмент. Диал., 1990, бр. 8, 15. Сред най-интересното в нея [изложбата] са саксии с екзотични тропически растения, както и миниатюрни дръвчета — бонсаи. ДТ, 2000, бр. 252, 31.

— От яп. през англ. bonsai. — Друга форма: бонза̀й.