БОР

БОР1, бо̀рът, бо̀ра, мн. бо̀рове и (нар. поет.) бо̀ри, след числ. бо̀ра, м. 1. Високо, вечнозелено иглолистно дърво с плодове шишарки, което расте обикн. в планините, използувано в строителството, за направа на мебели, като декоративно в селищата и др. Всред широкия двор .. се издигаше високо и право като стрела самотен кичест бор. Елин Пелин, Съч. III, 9. Младият селянин .. вдигна рамене и погледна върхарите на вечнозелените борове. М. Грубешлиева, ПП 188. Гората ставаше все по-висока и все по-тъмна. Започнаха да се срещат ели и борове, трепетлики и брези. Ем. Станев, ПГВ, 106. Два са бора ред по редом расли, / между них е ела тънковита. / Бори расли горе нависоко, / засланяли ела тънковита / от зли бури, от студени ветри. Нар. пес., Христом. ЦР, 65. О зелен бор да се хвати и той ще посъхне. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 8.

2. Само ед. Дървесина, материал от това дърво. Цялата хижа отвътре е облицована с бор.

3. Бот. Род вечнозелени иглолистни дървета и по-рядко едри храсти. Pinus.

Бял бор. Иглолистно дърво, широко разпространено по планините на България, което има сравнително къси листа — иглички, разположени по две в снопче, светлокафява кора и високо право стебло. Pinus silvestris. Черен бор. Иглолистно дърво с тъмносива кора и твърди дълги листа — игли, разпространено по ниските части на планините, което се използува за добиване на смола и като строителен материал. Pinus nigricans.

БОР

БОР2, бо̀рът, бо̀ра, мн. няма, м. Хим. Химически елемент В — металоид, който не се среща в природата в свободно състояние, влиза в състава на много минерали и се използва в медицината, техниката и селското стопанство.

— От араб. през нем. Bor или фр. bore.

БОР

БОР3, боръ̀т, бора̀ мн. бо̀рове, след числ. бо̀ра, м. Диал. Набрано място на дреха; набор, дипла. Роклята ѝ от борове тежи. СбНУ ХIV, 208.

БОР

БОР4, мн. няма, м. Диал. Отбор. И темничари думаха: / Хубаво, Мати, на свето / да си направиш тъмница, / в тъмница, Мати, да лежат / сички бор млади юнаци. Нар. пес., СбБрМ, 144.

Списък на думите по буква