БО̀РБЕН

БО̀РБЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има сили, възможности за борба, който умее да се бори и полага усилия да победи; боеспособен. Този, който иска просто така, от утре да стане смел и борбен, той завинаги ще си остане плах. Диал., 1990, бр. 6, 5. Отборът е един здрав, борбен и сплотен колектив, съставен от изпитани футболисти. ВН, 1963, бр. 3681, 3. Борбен противник.

2. Който съдържа, изразява стремеж, желание за борба; боек, борчески. Съборът във Венеция е възпроизведен с научна добросъвестност, .. Патосът на Константин се възкресява още по-напрегнат, още по-борбен. Н. Драгова, КО, 62.

Списък на думите по буква