БОРДЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

БОРДЀЛ м. Остар. Бордей. Замлъкнали, занемели, / пойни птички гласовити — / спят селяни из бордели, / едни гладни, други сити. Ц. Церковски, Съч. II, 74. Слезли до последното стъпало на порока, всички тия жени по вратите и прозорците на схлупените бордели са оживели сякаш из картините на Фелисен Ропс. Св. Минков, ДА, 73.

— От ит. bordello.