БО̀РИНА

БО̀РИНА1 ж. 1. Смолиста треска̀, отцепена от борово дърво, която се използува за подпалване на огън, за осветление и др. Цене ле, Цене байова, / .. , / запали китка борина, / в темница да ти не влизам. Нар. пес., СбВСтТ, 992. // Само ед. Събир. Много такива трески, събрани на едно място. Само едно местенце имало свободно за минаване — край реката. Една тясна и крива пътека,.. По нея минавали керваните с борина и кожи за полето и обратно — с жито... Н. Хайтов, ПП, 80. Кой би се покатерил сега нагоре към преградата от пламъци? Кой би минал по стълбите, които горяха като товар от борина? П. Вежинов, ДВ, 104. Стоя Диляна, почака, / .. / Три кола борина изгорила, / да доде Стефан, няма го. Нар. пес., СбВСт, 443. Сноп борина.

2. Прът, цепеница от бор, използвани като факел. Енчо и баща му носеха две големи запалени борини. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 303. Един четник вървеше напред и осветляваше пътя с една факла от борина, а след него водеха осъдения. Ив. Вазов, ЖИ, 112. И войниците продължиха своя път в тъмнината, като се ловяха един за друг,

подвикваха си, да не се загубят, водени от мъждивата светлина на запалените борини. Д. Талев, С II, 177-178. Надзърна през прозорците и видя, че някой вече духа в пепелта на огнището и палеше борина. Й. Вълчев, СКН, 76. "Мануше, душе, милото! / Кой беше снощи при тебе?" / "О, море лудо, да̀ младо! / Борина немах да светна, / темница беше не видох." Нар. пес., СбБрМ, 439.

— Друга (диал.) форма: бо̀рна.

БОРЍНА

БОРЍНА2 ж. Диал. Бял бор; борика. Седнал ми е овчар / в гора под борини, / да си брои овчар / дене и години. Ц. Церковски, Съч. I, 233. Избрала й Рубинка, избрала избрала / й дърво борина / на Дамянча люлка направи, / че го във люлчица остави. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 85.

Списък на думите по буква