БОРОВИНКА —Речник на българския език — алтернативна версия

БОРОВЍНКА¹ ж. 1. Високопланинско храстовидно растение с вечнозелени или окапващи листа и дребни топчести синкавочерни или червени плодове, употребявани за ядене и в медицината. Vaccinium myrtillus. Най-отгоре е Вежен; той увенчава плешивото било на Балкана, обрасло с клек и боровинки. Н. Тихолов, ДКД, 63. По двата бряга сред заоблените налепени с мъх камънаци, пълзяха боровинки, отрупани с рояци червени цветчета. П. Бобев, ГЕ, 6. Червена боровинка. Черна боровинка.

2. Обикн. мн. Плодът на това растение. Хапид прекара в път, в криене, докато се добра в своите Родопи. Одрипавя, омършавя — хранеше се с коренчета и боровинки. Б. Несторов, СР, 129. Дребните боровинки се размазват в ръцете на Момчил като мастило. З. Сребров, МСП, 64. Добро затягащо средство при разслабен стомах.. са и черните боровинки, които през лятото са жадно консумиран горски плод. А. Бойчинов, ПХ, 46. Конфитюр от боровинки.

БОРОВЍНКА² ж. Гъбата виолетка².