БО̀РЧЕ

БО̀РЧЕ1, мн. -та, ср. Умал. от бор1; малък бор. Сред широкия двор,.., се издигаше.. кичест бор — единственият бор в цялата околия. Той бе донесен като малко борче от светите рилски гори и посаден тук в незапомнени времена от прадедите на Гераците. Елин Пелин, Съч. III, 9-10. Изглежда, че тук са се развили упорити боеве, защото боровата гора е унищожена. Дърветата са били покосени и изсъхнали. Но на тяхно място са посадени нови мънички борчета. Г. Караславов, Избр. съч. III, 148. Високият склон зад гарата също беше залесен с пъстра и приятна за окото зеленина — борчета, лещак и хвойнови храсти. М. Марчевски, П, 187. Гребете от дерето вода и поливайте тия борчета, що посадиха учениците пролетта. Н. Хайтов, ПП, 21.

БО̀РЧЕ

БО̀РЧЕ2, мн. -та, ср. Борер (в 1 знач.).

БОРЧЀ

БОРЧЀ, мн. -та, ср. 1. Диал. Умал. от борец. Кам ви всички ония борчета деца, които по училищата зимат първите дарила? Й. Груев, СП (превод), 286.

2. Нов. Обикн. ирон. Борец (в 4 знач.).

Списък на думите по буква