БОРЧЛИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

БОРЧЛЍЯ, ед. неизм., мн. -ѝи, прил. 1. Простонар. Обикн. с гл. съм. Който дължи някому пари; длъжен. — Защо сте се толкова изплашили? — каза Иван на Богдана, като разглеждаше призовката. — Само вие ли сте борчлии на Стоила? Цялото село има да му дава. Хр. Максимов, СбЗР, 32. — Борчлия ми е, юзбаши ефенди! — пискливо проплака евреинът. — Тамам пет хиляди гроша ми дължи. А. Христофоров, А, 306. След смъртта му Трифон прегледал сметките сам и, разбира се, изкарал Тихо борчлия. Н. Ферманджиев, РХ, 263. Едно време во еден град се сторила голема скъпия. Тамо живел еден сиромах и борчлия чоек. Нар. прик., СбНУКШ, 175.

2. Остар. Който е задължен за нещо; длъжен. Тая нива по-напред,.. беше селска ливада и селото остаяше да коси сеното ѝ само един човек. А пък тоя човек беше борчлия да пази и да чисти тоя кладенец.Ив. Вазов, Съч. ХVI, 84.

3. Като същ. борчлия м. а) Простонар. Човек който има паричен дълг; длъжник. Цял живот парите бяха най-голямата грижа на Софрония, цял живот бе работил като вол и щеше да умре борчлия. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 357. — Зло, братко, зло! Сиромаси сме! Борчлии сме! Лихвари и адвокати ще ни задушат! Няма кой да ни помогне! Хр. Максимов, СбЗР, 7. В неделя било сватбата / в понделник на ракията, / а че са събрали прибрали, / бащините му длъжници, / дядовите му борчлии / борчове да им приплаща. Нар. пес., СбНУ ХХХVI, 66. Борчлията ни сладко яде, ни сладко пие. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 53. б) Диал. Човек, който е дал някому пари на заем. Задлъжнел е левен Дуко / по софийските дукяне, / .. / Издойдоа борчлиите / да си сакат борчо‑

вето. Нар. пес., СбНУ ХI, 25. Докат сватбата изкара, / него джандарин откара. / Аз скъсах гердан жълтици / да не лежи той в тъмници. / Докат си дома да дойде, / пет души борчлие найдохме. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 84.

— От тур. borçlu.