БОСИЧЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

БО̀СИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от бос (в 1, 2 и 3 знач.). След окъпването едно селянче момиче ни донесе кафето в стаята. Босичко, русокосо, със сухичко лице, което има правилни и нежни черти. Ив. Вазов, Съч. ХV, 116. Работниците облякоха много полкове .. , но за тях нямаше дрехи. Дечицата им ходеха дрипави и босички, зъбите им тракаха от студ. А. Каралийчев, НЗ, 117118. Вечер си конче / Момчил ковеше, / сутрин му конче босичко. Нар. пес., СбНУ ХVI, 13. Той е доста босичък в специалността си.