БОСО —Речник на българския език — алтернативна версия

БО̀СО нареч. Обикн. в съчет.: На босо. 1. Без чорапи, на бос крак. Момчето беше на около шестнайсет години, по риза, разгърдено, с гумени цървули на босо. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 279. Разкрачил дългите си крака, обути на босо в юфтени обуща, той бе смъкнал каскета ниско срещу слънцето. Ем. Станев, ИК III-IV, 460.

2. Без чорапи и без обувки. Дядо се тюхка: — Като да може да му пратиме едни свински цървули, ама нема как да се прати! Лете босо ще се изкара, ама как ще зазимят!... Й. Радичков, ББ, 115-116.