БОСТАНДЖИБАШИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

БОСТАНДЖИБАШЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Истор. 1. Във феодална Турция — началнически чин в охраната на султанския дворец. Сигур нещо се е отличил .. , ама за две години нещо стана бостанджибашия. И пак се върна — с цяла рота бостанджии е сега. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 322.

2. Лице с такъв чин. Навъдиха се разбойници-анадолци и бостанджибашията тръгна

да ги удари. Д. Яръмов, БП, 60.

— От тур. bostanci başi.