БОСТАНДЖИЙСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

БОСТАНДЖЍЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до бостан и до бостанджия. На стотина метра вдясно пасяха два спънати коня. По-нагоре тъмнееше бостанджийска колиба. Ем. Станев, ИК III-IV, 381. — Богат човек, чифликчия. Купил си бостанджийски чин и току-виж, отиде в Стамбул. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 322.

◊ Бостанджийско плашило. Рядко. Бостанско плашило. А пък сред тях [зеленчуците] бе главище извило дрипавото бостанджийско плашило. Хр. Радевски, СбХ, 123.