БОСЯ̀К

БОСЯ̀К, мн. -ци, м. В дореволюционна Русия — човек из средата на декласираните градски и селски слоеве; скитник, бездомник. Суровият живот в царска Русия определил за Пешков други "университети": казанските свърталища на босяците, революционните кръжоци на потиснатите хора. Лит. ХI кл, 120. Написал е много и голе‑

ми книги все из живота на босяците и работниците. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 74. // Разш. Декласиран човек; бедняк, лумпен-пролетарий. — Повечето от тия Василовци, с които ти дружиш — това са лумпенизирани босяци, хора, изпортени от кръчмите. А. Гуляшки, ЗР, 88.

— От рус. босяк.

Списък на думите по буква