БОТУ̀Ш

БОТУ̀Ш м. 1. Висока обикн. кожена обувка до коляното. Бай Ганьо беше облечен в бозави шаячни дрехи, с нечистени, запрашени ботуши, врата му завързан с една голяма траурна кърпа. Ал. Константинов, БГ, 19. Измръзнали и настръхнали от студа, войниците тропаха с подкованите си ботуши по вкоченената земя. П. Вежинов, ЗЧР, 34. Татарите, кога се пазаряха, искаха и по един чифт ботуши. Й. Йовков, АМГ, 133. Разсърди са Марко Кралявичин, / че си бръкна във левия ботуш. / Извади си потайното нохче, / че си ръгна Муса Кесиджия. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 76. Гумени бо‑

туши. Детски ботуши. Дамски ботуши. Войнишки ботуши. Юфтени ботуши.

2. Прен. Само ед. С прил. или предл. под и следв. несъгл. опред. Насилническа власт, гнет, тирания. Сиромашията тежи върху народа колкото и турският ботуш и фенерските тъмнини. Д. Талев, ПК, 152. — Под железния ботуш на хитлеризма и войната загинаха милиони хора. Б. Балабанов, Избр. п II, 47. Цели столетия чешкият и словашкият народ са пъшкали под ботуша на дивия немски милитаризъм. Г. Караславов, Избр. съч. III, 239.

3. Сел.-стоп. Част на редосеялка, на разсадопосадъчна машина или тракторен култиватор, с помощта на която семената се заравят в почвата, засажда се разсад или се тори. Дискови ботуши. Лемежни ботуши. Сеещи ботуши.

Къде (де) го стиска ботуша. Обикн. във 2 и 3 л. след главно изр. Разг. Какво тревожи, притеснява някого. — Зная аз, къде ги стиска ботуша тия там, службашите около изпъдения даскал, ама няма да ги огрее! А. Страшимиров, А, 597.

— Рум. botuş ’вид детска обувка’.

Списък на думите по буква