БОТУШКА —Речник на българския език — алтернативна версия

БОТУ̀ШКА ж. Обикн. мн. Умал. от ботуш (в 1 и 3 знач.). Руско момиче в ботушки, униформа и кепе направляваше движението при кръстопътя. Д. Димов, Т, 658. Дядо Пейо се обърна.. и забеляза момичето, което беше изуло ботушката и поправяше нещо токичката. Г. Караславов, Избр. съч. II, 289. Помогна ѝ да обуе ботушките си .. , държеше ѝ палтото, за да се облече. Ив. Остриков, С, 1972, кн. 9, 155. Ботушките ронеха семето и то на равномерни редове се заравяше в земята... Кр. Григоров, ТГ, 118. Дамски ботушки. Детски ботушки.