БОХЕМЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

БОХЀМЕЦ¹, мн. -мци, м. Остар. Бохем. Такова отвращение е съвсем естествено. .. у дин свенлив бохемец, чието гордо самолюбие биваше накърнявано от всяко подлагане ръка. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 138.

БОХЕМЕЦ², мн. -мци, м. Остар. Чех. Бохемците са славѐни, както нас. С. Бобчев, ПОС (превод), 159. Особено унгарците и бохемците не са стоели никога мирни. С. Бобчев, ПОС (превод), 155.