БОЦКА —Речник на българския език — алтернативна версия

БО̀ЦКА¹ ж. Диал. Бозка, цицка. Боцки на свиня.

— От Вл. Георгиев и др. Български етимологичен речник, 1971.

БО̀ЦКА² ж. Диал. 1. Заострена метална или дървена част на остен. При снощния им разговор той [Стоян] каза на жена си: — Ти си като камшик зад гърба ми. Остен с дълга боцка, и само ме ръгаш в хълбоците. Д. Талев, ЖС, 107-108.

2. Бодил. Ето я Таса селската .. Тя се набелила, начервила, направила се на маймуна, но затова пък косата ѝ е фризирана .. , прилича като да е овча опашка, налепена с чичок или боцки. Ст. Даскалов, СД, 295-296.