БОЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
БОЯ̀1 ж. 1. Вещество за оцветяване; багрило. Върху една мраморна плоча бяха разтрити разноцветни бои. Й. Йовков, Ж, 1945, 137. — Бабо, решил съм да те нарисувам.. От утре започвам. С пастелни бои. К. Калчев, ПИЖ, 168. Стените бяха нашарени с блажна боя, едва засъхнала. Ст. Дичев, ЗС II, 365. На стената има две оригинални картини с маслени бои. Кр. Белев, З, 42. Стара дъска боя не хваща. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 131. Анилинови бои. Акварелна боя. Безирова боя. Боя за коса. Боя за обуща. Боя за яйца. Боя за рисуване. Водни бои. Кутия боя. Пакетче боя. Туба боя.
2. Разг. Цвят, багра. Есента беше нашарила планината с ярки бои — жълти, кафяви, а на някои места като че по гората беше потекла кръв. И. Волен, РК, 16. Цъклено и синьо небе стоеше над голямата гора, изпъстрена вече с всички нюанси на желти и червени бои. Й. Йовков, Разк. I, 236. На морето всеки час боите / се менят, преливат безконечни. Н. Ракитин, Ст II, 29. // Цвят на кожата, обикн. на лицето у човека. Изведнъж тя изгуби боята си и се спря два разкрача от брега; тя не смееше вече да пристъпи, нито можеше да се одържи. Ив. Вазов, Съч. VIII, 93. Комисарите са спогледаха един други, като да бяха виновати в нещо. Тие мълчаха, лицата им вземаха различни виражения и бои. З. Стоянов, ЗБВ II, 10-11. Ако не по чертите, то поне по боята ми прилича. М. Кремен, РЯ, 85.
3. Прен. Разг. Партийна принадлежност, политически убеждения. Социалист е той и в костите, ами се прикриваше. А сега, като го избраха, той си показа истинската боя. Т. Влайков, Съч. III, 282. Между обществото той се представи: първо, с това, че стана почетен председател.. второ, че състави и укрепи политическата партия от боята, която той представляваше. М. Георгиев, Избр. разк., 192. Слав се скиташе из неговите села като апостол .. и някои се усмихваха под мустак на нелеката му участ, той очевидно сам си я търсеше. Хората от неговата боя станаха големци. Д. Фучеджиев, Р, 81.
4. Прен. Обикн. мн. с прил. Изобразителни средства. Той с най-черни бои рисуваше всичките тиранства, беззакония и престъпни дела на падналия президент и на неговия режим. Т. Влайков, Мис,. 1895, кн. 2, 148. Авторът е дал в сгъстени бои типичните черти на немския филистер. С, 1950, кн. 6, 164. Дали ще мога думи да намеря, / да ви опиша с гиздави бои / каква другарска, весела вечеря / във наша чест колхозът устрои? Н. Марангозов, ЯВ, 99.
◊ Във всяка боя влизам. 1. Разг. Меня си политическите позиции, партийната принадлежност. 2. Диал. Меня си работата. Пускам (пущам) си / пусна си боята. Разг. Изчервявам се, обикн. от смущение, стеснение. С вятър се боя не прави. Разг. Ирон. С пръдня боя не става. Разг. Грубо. Казва се, когато някой иска да прави нещо с извънредно малко средства.
— Тур. boya.
БОЯ̀ СЕ, бо̀иш се, мин. св. боя̀х се, прич. мин. св. деят. бо̀ял се, -а се, -о се, мн. бо̀ели се, несв., непрех. Обикн. с предл. от, за или със следв. изр. със съюз че или да. Изпитвам страх, страхувам се, опасявам се. — Няма вълци, господин съдия, не бойте се, — рече каруцарят с такъв тон, че почтеният чиновник се озърна плахо наоколо. Елин
Пелин, Съч. I, 46. Млад беше тогава Индже,.. не се боеше от смъртта. Й. Йовков, СЛ, 126. Той се боеше, че ще умре, преди да разбере какво е нещо "българското". Ив. Вазов, Съч. Х, 97. Напразно, майко, се боиш, / че скитане ме изхаби, — / че ти си вече, може би, / от син забравена остала. П. К. Яворов, Съч. I, 99. Тъжно ми й, дядо, жално ми й, / ала засвири — не бой са. Хр. Ботев, Съч. 1929, 31. Мокър от дъжд са не бои. Погов. Боя се за здравето си. △ Боя се за живота си. ● Разг. С местоим. в дат. или със същ. и предл. на. Лют беше той, не се засмиваше, но пазеше момчетата си. Те му се бояха и го слушаха. Д. Талев, И, 250. Затворът като да беше някакво тяхно царство, в което всички трябваше да им се боят и покланят. К. Величков, ПССъч. I, 148. Аз са никому не боя — / ни на моми, ни ергени, / ни на царюви синове, / ни на везирски унуки. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 195-196.
◊ Боя се като (както) дявол<а> от тамян. Разг. Извънредно много се боя.