БОЯДЖИЛЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

БОЯДЖИЛЪ̀К, мн. няма, м. Остар., сега простонар. Бояджийство. Ей че ни беше омръзнал този бояджилък! Докато всички съседски деца играеха през лятната ваканция, та дим се вдигаше, ние търчахме след баща ми с кофите и четките и мацахме гарите по новите железопътни линии. В. Цонев, ЕВ, 40. "А до сега къде си бил?..." " / ... бояджилък съм работил.../.. отчасти — търговия..." Хр. Радевски, Б, 26. Калоферското читалище покрай другите си грижи.. за просвещението, отлъчило е да поддържа в някое техническо училище един млад, който да изучи бояджилъка добре. Лет., 1871, 240.

— От тур. boyacılık.