БОЯЗЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

БОЯЗЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е плах, несмел; страхлив. Често съм изпитвал, че на планините въобще човек е по-предприемчив, по-силен и по-малко боязлив. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 20. И той остана да се върти около пристанището сам, боязлив и наплашен, гледаше с подозрение всеки войник. П. Спасов, ХлХ, 423. Калугерките плават към Южна Америка, дето ще изчезнат навярно зад стените на друг манастир, все тъй боязливи като прилепи, които бягат от яркото пъстроцветие на живия живот. Св. Минков, ДА, 40.

2. Който изразява нерешителност, плахост. Към вратата се приближиха нечии стъпки и се чу боязлив и уплашен глас: — Добромире, ей, Добромире! Ст. Загорчинов, ДП, 478. В тихия, малко боязлив тон на Любенова

той почувствува, че го е хванал добре. Д. Немиров, ДР. 89. Момичето го загледа с боязлив поглед. М. Грубешлиева, ПИУ, 87.