БРАДА —Речник на българския език — алтернативна версия
БРАДА̀ ж. 1. Предната издадена част на долната челюст у човека. Дълго той слуша студения вой на фъртуната, свил коленете си до брадата, под прохладното одеяло... Ив. Вазов, Съч. ХI, 54. Христо хвана Яна под брадата за гушата и я погледна в очите. К. Петканов, Х, 97. Митруш се беше изтегнал до борда и подпрял брадата си с длан, пушеше мълчалив и тъжен. Д. Добревски, БКН, 57.
2. Косми, които растат по долната част на лицето на мъжа. Докато миеше ръцете си, от огледалото на мивката го гледаше едно уморено, разстроено лице, по чиито страни блестяха възрусите косъмчета на наболата брада. Ем. Манов, ДСР, 451. Той бръснеше и мустаците, и брадата си, но тъй като невинаги намираше бръснар, те бяха наболи. Й. Йовков, ВАХ, 46. Внезапно иззад масата се повдигна едно мъничко, хило човече, с детинско, но старо и сбръчкано лице, по което нямаше никаква следа от брада и мустаци. Елин Пелин, Съч. I, 18. Рядка брада. Гъста брада. Остра брада. // Тези косми, оставени да растат, понякога оформени по определен начин. След него слезе друг човек, по-нисък, но и по-пълен от първия, с дълги мустаци и заострена по модата брада. Т. Влайков, Съч. III, 15. Дългата му бяла брада почетно падаше на гърдите му. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 57. Дядо Матей .. с почерняло измъчено лице, с брада на светец.., свали вилата от рамо и почна да трие очите си. Елин Пелин, Съч. III, 32. Още като дойде Райко Вардарски в Преспа, още от първия ден целият град обърна очи към него. Беше непознат човек, а правеше впечатление и с горделивата си походка, и с широката си буйна брада. Д. Талев, ПК, 74. Поп са не избира по брадата, ами по главата. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 67. Пускам брада.
3. Дълги косми или месеста част под долната челюст на животно или под клюна на птица. В това време дявола сътворил козата и, като идел при Господа, оседлал пръча, комуто направил юзда от праз: от тогава до сега козите имат бради. Й. Йовков, СЛ, 95. Върви рунтав козел с голяма брада, рогове си мотае, брада си търси. Д. Манчов, БЕ II, 34. И петелът има брада. Погов. Брада на пръч.
4. Разг. Съвкупност от тънки влакна, с които някои растения смучат хранителни сокове от почвата; влакна на корен. — Знай той, рече Ганчо и каза да му донесат зеления лук и меродията. "Белете сега и му режете само брадите, че ми го давайте." Ц. Гинчев, ГК, 64-65. Всякой корен пуща влакна (брада) и през тях ся храни. Д. Мутев, ЕИ, 84.
5. Диал. Много влакна, които покриват върха на зелен царевичен кочан. В първия миг ние бяхме готови да се заогъваме от смях, защото поразително приличаше на бостанско плашило — с тънките крака, силно разкрачени — и с чорлавите руси коси, сякаш, направени от царевична брада. Д. Немиров, КБМ, кн. 2, 31.
◊ Богова брада (съкр. диал. брада). Етногр. 1. Непожънати класове в нива, сплетени в плитка и вързани с червен конец, които в края на жътвата се носят вкъщи и се оставят до иконата (в 1 знач.); жетварска (пшенична) брава. И като дожънваха ниви, оставят по няколко от най-добрите класове,.. оплитат ги като косичник и свързват ги с червен конец.. Това наричат тоже богова брада. Г. С. Раковски, П I, 76. Подир малко се върна и поднесе на мъжа си брадата — последните житни класове от нива‑
та в Мързяновия дол, вързани с червен конец. А. Каралийчев, СР, 98. Всички бързаха, разтревожени, че жътвата им тази година окъсня. Някои староселци вече отрязаха брадите, а блоковете на "Нова Мизия" още не бяха преполовени. Ст. Марков, ДБ, 254. 2. Хубава, с много плод лоза, която при гроздобер се оставя необрана за плодородие. Селци, когато доберат гроздие, оставят накрай лозие една най-добра и плодоувенчана лоза необрана, която наричат богова брада. Г. С. Раковски, П I, 76. Двойна брада. Увиснала заоблена гънка под предната издадена част на долната челюст; гуша. Жената беше поостаряла, понапълняла, очертаваше ѝ се двойна брада. Жетварска (пшенична) брада (съкр. диал. брада). Етногр. Непожънати класове на нива, сплетени в плитка и вързани с червен конец, които вкрая на жетвата се носят в къщи и се оставят до иконата; богова брада. По-настрана се редяха няколко избелели щампи и между тях една жетварска брада, изплетена от класове. Й. Йовков, Ж, 1945, 165. Дебелите дъбови греди по тавана, на които бе окачена миналогодишната пшенична брада, гледаха отгоре като неми зрители, от векове безмълвни и равнодушни към всичко. Ем. Станев, ИК III, 245. Козя брада. Тревисто растение с едно или повече стъбла, с цветове, събрани в гроздове, и плод тристенно орехче; кози киселец. Rumex acetosella. Бяха измръзнали само листата на.. козята брада. Пр. 1952, кн. 6, 70-71.
> Брада царска, глава воденичарска. Разг. Ирон. За човек с хубава външност, но с малко ум. Всяка коза си има и брада. Употребява се при подчертаване, че всеки си има лично мнение. Има брада. Разг. Ирон. Обикн. за виц, анекдот и под. — известен отдавна на всички; стар. На такава (такваз) брада — такъв бръснач. Разг. Употребява се, за да се подчертае, че всеки получава според заслуженото. — Уволниха ме — изпъшка Иван.. — Пада ти се! — извика Спаска разярена. — На такваз брада — такъв бръснач! М. Марчевски, П, 214. Не ща кехая без брада. Разг. Не желая жена ми да ме съди, кори. Окачил се като репей за брада. Разг. Грубо. За човек, който е много нахален. По брадата има, а в главата няма. Разг. Пренебр. За глупав, тъп човек. Пусната (оставена) му е брада. Разг. Ирон. Употребява се за много нахален човек. Само брадата му го знае. Разг. Употребява се за нещо тайно, с никого несподелено. Хващам / хвана бога (господа) за брадата. Разг. Ирон. Въобразявам си, че съм постигнал нещо много важно и трудно. Вие, журналистите, поработихте много добре. Но не се главозамайвайте, за да не се получи след похвалата, че вече сте хванали господа за брадата. ВН. 1959, бр. 2562, 3.