БРАДАВИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БРАДА̀ВИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е от брадавица или е във вид на брадавица. В резултат на продължителната работа при толкова тежки условия, върху кожата на коминочистачите се появили огнища от загрубяла, ожулена и напукана кожа, а по-късно и брадавични израстъци, които постепенно преминавали в рак. НТМ, 1962, кн. 3,8.

2. Брадавичав. Госпожа Калинова .. погледна мъжа си някак изниско и като че накриво, па в същото време мръдна пак презрително и иронично с брадавичния край на горната си устна. Т. Влайков, Съч. II, 169.

◊ Брадавично цвете. Диал. Змийско мляко, кукувиче мляко (Т. Панчев, РБЯд).