БРАДАВИЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

БРАДА̀ВИЧКА ж. 1. Умал. от брадавица. И госпожата, както бе наведена над шева си, мръдна с крайчеца на горната си устна, над която стърчеше малката космата брадавичка. Т. Влайков, Съч. II, 167. Лена .. , едра мома, много мургава, с хубаво, но поизсъхнало лице и с една брадавичка между носа и скулата, която ѝ придаваше донякъде суров израз, присядаше върху нара до Гергин и обхващаше с ръце коленете си. Ем. Манов, ДСР, 62.

2. Анат. Обикн. мн. Малки образувания по лигавицата на горната повърхност на езика, в които се групират вкусовите клетки.

3. Бот. Обикн. мн. Пъпковидни образувания по листата на някои растения или по кората на дърветата.