БРАДА̀Т

БРАДА̀Т, -а, -о, мн.-и, прил. 1. За човек — който има брада (във 2 знач.). Показаха се трима брадати юнака, въоръжени с криви турски саби и с кинжали в пояса. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 50. Друг едър и брадат селянин седеше на пейката до тезгяха .. и дремеше. Й. Йовков, ВАХ, 32. Пробудихме се на Дон. По утъпканите крайбрежни пътечки направо от дворовете и градините слизат брадати казаци, по стар навик

плискат лицата си с вода направо от реката. А. Каралийчев, С, 143-144. Старите хайдути обикновено наричат дяда Цоня "брадатият войвода". П. Хитов, МП, 109.

2. За животно или за птица — който има дълги косми под долната челюст или месеста част под клюна. Наизправили се сред двора ония ми ти дърти грозни цигане .. и като зяпнале, та отворили разпенените си уста, заревали, запели, щото попукват сърцето дори и на гърлестия брадат мисир. Ил. Блъсков, ПБ, 50-51. Брадат козел.

Брадат корен. Бот. Корен, съставен от многобройни тънки влакна; влакнест корен. Двата бряга на дола се издигаха стръмно, изровени от водата. От глинестата им земя се подаваха тук-там брадати корени. Ем. Станев, ПГВ, 94. Брадат лешояд (орел). Рядка граблива птица, която се храни с мърша и се среща у нас в Стара планина, Рила и Пирин. Gypäetus barbatus. Брадатият лешояд е гордостта на нашите планини. Той е най-големият орел в Европа. П. Делирадев, В, 181. Птичият свят в Рила е разнообразен. Над високите рилски върхове прелитат: брадатият лешояд, черният орел, соколът, ястребът. М. Гловня и др., Р, 34. Брадат лишей. Вид лишей с форма на храстче, който се развива главно по клоните на смърчовите дървета. Usnea longissima.

> Брадата лъжа̀. Разг. Голяма лъжа. Лъ̀жа като брадат циганин. Разг. Грубо. Много лъжа. — А аз ща да ти кажа, Хаджи, че ти лъжеш като брадат циганин! Л. Каравелов, Съч. II, 49.

Списък на думите по буква