БРАДВАР —Речник на българския език — алтернативна версия
БРАДВА̀Р -ят, -я мн. -и, м. 1. Занаятчия, който прави и точи брадви. Железарите бяха подредени в три категории — ковачи, .. ножари и брадвари. Д. Казасов, ВП, 39. Пенчо беше гражданин — брадвар, стар приятел на Батана. Ил. Блъсков, СК, 53.
2. Секач. Всичко по-дебело в тая гора беше минало под ножа на брадварите и тя се беше превърнала в редина от тънки, млади дървета. Н. Хайтов, ШГ, 190.