БРАДВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БРА̀ДВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до брадва. Стоя Момчил при чуждѝнците, докато укрепна ръката му, и заживя самичък като вълк единак — ловец и волен човек, майстор на брадвения удар, безпогрешен стрелец и ненадминат следотърсач. О. Василев, ЗЗ, 22. Ударите на клепалото са приятни за ухото, но не тъй приятно кънти брадвено острие. А. Христофоров, О, 152.