БРАДИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

БРАДЍЦА ж. Умал. от брада; малка брада, брадичка. В кръчмата, до джамлъка към улицата, седеше посърнал Стоичко Данкин — дребен и свит селянин с бледо сипаничево лице, рядка руса брадица. Д. Димов, Т, 159. Имаше някога едно джудже с дълга бяла брадица и с алена шапчица. Св. Минков, ПК, 13. В това положение стоят [лозовите пръчки] няколко дни и ги поливат веднъж-дваж с хладка вода да са затоплят и да изкарат брадици или корени. Г. С. Раковски, П I, 72. Конят се опитваше да захапе един мамул с почерняла брадица и сърдито тракаше с юздата. Ем. Станев, ИК III, 57. Ако няма мозък в младица, не го търси в бяла брадица. Погов. Н. Геров, РБЯ I, 67. Не било в младица, ами в бяла брадица. Погов., Н. Геров, РБЯ I, 67.