БРАДЍЧКА

БРАДЍЧКА ж. Умал. от брада; малка брада, брадица. С изкривено от отчаяние лице тя седна на леглото и немощно подпря брадичка в дланите на ръцете си. Д. Димов, ОД, 38. Веднага след него изскочи и фелдшерът Петров. Облечен в бяла риза, с щръкнали мустаци и остра брадичка. Й. Йовков, ЖС, 204. Дяконът, момче младо с живо лице, с черни умни очи и с девствена още брадичка, посрещна приятелски Кралича. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 27.

Двойна брадичка. Увиснала заоблена неголяма гънка под предната издадена част на долната челюст на човек; гушка. Беше понапълняла и имаше вече двойна брадичка.

Списък на думите по буква