БРАДЛЀ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от брада; брадичка, брадица. Човекът с брадлето.., беше кмет в този градец. Т. Влайков, БСК III, 270. Ръцете ми бяха везани с дебели синджире,а брадлето ми подскачаше като кречетало на воденица. Хр. Ботев, Съч. 1929, 83.