БРАДЯ̀

БРАДЯ̀1, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., непрех. Диал. За растение — пускам брада, коренчета.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

БРАДЯ̀

БРАДЯ̀2, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. Диал. Забраждам. Някой .. се промъкнал и в двора и гледа, как стринка Ирина с просълзени очи гласи Петранка, бради ѝ нова кърпа, нов нагръдник и готви я да среща и тя, горка, мъж с нова булка — нейна заместница. Ц. Церковски, Съч. III, 119. брадя се страд. и възвр.

Списък на думите по буква