БРАК —Речник на българския език — алтернативна версия
БРАК1, бра̀кът, бра̀ка, мн. бра̀кове, след числ. бра̀ка, м. 1. Официално, узаконено чрез формален акт съжителство (икономическо, социално и биологическо) на мъж и жена. Бракът и семейството са под закрилата на държавата. Конст., 24. Мисля, че най-добрият отговор от моя страна ще бъде да дам рапорт, с който да поискам да ми се разреши да встъпя в брак. Й. Йовков, ЧКГ, 253. — Че ти възнамеряваш ли да се ожениш за Христина? Как ще погледнат мама и бате на такъв брак? — възкликна Райна. — Както щат. Ем. Станев, III, 40. Граждански брак. Църковен брак. Неравен брак. Смесен брак. Сключвам брак. Разтрогвам брак.
2. Сватба. Ние на брак те канихме, / да ми ядеш, да ми пиеш. Нар. пес., СбБрМ, 24.
◊ Незаконен (свободен) брак. Съвмесно съжителство между мъж и жена, неоформено по законен път.
БРАК2, бра̀кът, бра̀ка, мн. няма, м. 1. В производството — продукция, която не отговаря на определения стандарт; недоброкачествена продукция. Големи количества нагрята асфалтова смес .. трябваше да се изхвърли като брак.
2. Бракуване. Комисията препоръча предвидените за брак машини да се ремонтират.
— Нем. Brack ’лоша стока’.