БРАКОНИЀР

БРАКОНИЀР м. Човек, който върши бракониерство, който се занимава с бракониерство. Бракониерите от околните махали и села избиваха във всяко време на годината дивеча и ловяха пъстървата със всички законни и незаконни средства. Ем. Станев, ПЕГ, 5. Край един от вировете бе нагазил във водата възрастен мъж, гол до пояса,.. — Бракониер — отвърна железничарят в сините работни дрехи. — Ще хване, ама и някоя глоба може да се заплете в серкмето му. Ем. Манов, ДСР, 345.

— От фр. braconier.

Списък на думите по буква