БРАКОНИЕРСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

БРАКОНИЀРСТВО, мн. няма, ср. Незаконен лов или риболов в забранено време, в забранени места или извършван по непозволен начин. — Ловът, знаеш, Дилко, е забранен по нашия край. Ако такова нещо има, то е нарушение и е бракониерство! — отсича той. Т. Ганчев, РД, 1965, бр. 133, 2. И от бракониерство разбира [Атанас], и закона за лова знае наизуст. Курсовете е минал, пък аз не съм запознат с тия работи. Ем. Станев, ПЕГ, 8.