БРАКУ̀ВАНЕ

БРАКУ̀ВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бракувам1 и от бракувам се. На много места има машини за бракуване, които дълго време лежат като отпадъци по дворовете на предприятията.

БРАКУ̀ВАНЕ

БРАКУ̀ВАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бракувам2 и от бракувам се.

Списък на думите по буква