БРАКУВА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. Който се отнася до бракуване. Гумите, които не могат да бъдат възстановени, се бракуват. Бракуването на автомобилните гуми става от специално назначена комисия, която съставя бракувателен протокол. В. Вълев, ЕА, 219.