БРАМЍН

БРАМЍН м. Представител на една от висшите касти (жреческата) у индусите браминисти. Жерците са носиле име брамини, т. е. служители на бога Брама. Който е бил роден от брамини, той не е можел да бъде нищо друго освен брамин. Знан., 1875, бр. 9, 132. Главни касти са четири: първа

каста е от брамини или духовници, втора каста е от воини, третя каста от земледелци, четвърта каста работници. Ив. Богоров, ВГД (превод), 252.

— Друга (остар.) форма: брахмѝн.

Списък на думите по буква