БРА̀НЕНЕ ср. Отгл. същ. от бра̀ня и от бра̀ня се; отбрана, защита. Те са били прости, невежествени, но упорити в бранене своето, юначни и войнствени. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 173.
БРАНЀНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от браня̀ и от браня се; брануване, браносване.