БРАНТИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

БРАНТЍЯ ж. 1. Диал. Запуснато изоставено лозе или друг имот. Лозе брантия. Бостан брантия.

2. Остар. Стара грозна мома или жена. Това бяха кадъни по сяка вероятност, защото само глас са чуваше, а хора са не виждаха, с изключение на някои стари брантии, които нямаше защо да са вардят. З. Стоянов, ЗБВ III, 69.

3. Разг. Пренебр. Развратна жена; развратница.

— От тур. bırakmak ’изоставям’. — Друга (простонар.) форма: брамтѝя.