БРАНЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
БРА̀НЯ, -иш, мин. св. -ѝх, несв., прех. 1. Отбивам нападения на неприятел; защищавам, отбранявам. Сто хиляди мъже, които бяха излезли да бранят родния си край, лежат мъртви в долината. А. Каралийчев, ПГ, 83. Господин подпоручик, ще браните ли позицията, или ще се изтеглите? П. Вежинов, ВР, 140. О, Шипка! Три деня младите дружини / как прохода бранят. Горските долини / трепетно повтарят на боя ревът. Ив. Вазов, Съч. I, 203. // Боря се в защита на нещо в обществения живот; отстоявам. — Искате да премахнете чистите и честните борци, които ще бранят правата на народа. За да вършите по-лесно башибозущините си! В. Геновска, СГ, 540. Браня мира. Браня свободата.
2. Пазя, предпазвам някого или нещо от някаква опасност или от нещо лошо; защищавам. Още докато го бранеше от кучетата, Петър Моканина разбра, че тоя непознат селянин не се отбил при него поку-тъй, а го гони някаква беда. Й. Йовков, ВАХ, 109. А дойде ли някой като гост на планинците — па бил той не българският цар, ами и базилевсът на ромеите, — то те ще го приемат, гостят и изпратят, и ще го бранят като брат. А. Дончев, СВС 60. Козарят Танчо слезе в града да иска от управлението пушка, за да си брани стоката. Двата вълка нападаха козите му. Ем. Станев, ЯГ, 73. // Защищавам някого или нещо от нападки, обвинения, хули; застъпвам се. — Идете си, джанъм. Тая жена уби ли някого? Християни не сте ли? Нямате ли милост? — Дядо, попе, не я брани, ами и ти се засрами. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 134. — Нали си зел нея да браниш, а пък мен да кориш?.. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 275. — Невесто Милкано, иди си. Ние сме тука и твоята чест и честта на еснафа да браним. Р. Стоянов, М, 35.
3. За предмет — служа като защита на някого или на нещо. Те предпочетоха да легнат и да подремнат, като хвърлиха кърпи въз лицата си, да ги бранят от слънцето. Ив. Вазов, Съч. ХV, 97. Други бяха и хората — едри снажни, тромави... През лявото им рамо всякога висеше преметната широка връхна дреха. Напролет и лете тя ги бранеше от дъждовете, а есен и зиме — от вихрите и снежните бури. Г. Райчев, В, 3-4. Хората, които имаше под командата си Тодор, Трипани, държаха върха на хълма. Те са бяха оградили с окоп, който ги бранеше от сяко нападение. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 139. Широкият гръб на старопланинския връх Вежен брани Копривщица от студените северни ветрове. П. Теофилов, К, 10.
4. Пазя, не допускам нещо да бъде изменено или да се изгуби, да изчезне. Старата Джупунка понякога мърмореше против нововъведенията в търговията и бранеше установения от мъжа ѝ ред. Ем. Станев, ИК I-II, 26. Хората се гледаха овълчени — едни ръмжеха, защото войната беше ги оголила,.., а други бяха забогатели и бяха готови със зъби и нокти да бранят онова, което бяха награбили в тила. Г. Караславов, Т, 61. От време на време се връщаха в селото хора, особено войници, виждали други наредби и обичаи, но скоро или се смиряваха, или си тръгваха по пътя, защото планинците ревниво бранеха дядовските закони. А. Дончев, СВС, 64.
5. Непрех. и прех. Остар. и диал. Забранявам, преча на някого да извърши нещо. — Е-е-е, Махмуд... Хубава работа... — развикал се той, както му е табиетът — че оти браниш на детето да се учи бре? Н. Хайтов, ПП, 151. Майка ѝ не се сърдеше, нито бранеше на детето си да си минава времето с мене. Св. Миларов, СЦТ, 111. — Аз та виждам, ти,дъще, ще си идеш, Господ с тебе, иди си, кой та брани. Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. 14, 47.
6. Диал. Подгонвам, отпъждам. Вечер си додеше Пенчо пиян, облещи зачервените си очи, поогледа се из дюгеня, и той като секи господар, изтърси няколко псувни на слугите си, задето не браниле мухите. Ил. Блъсков, ПБ, 113-114. Секи брани от очите си мухите. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 149. Брани кокошките да не кълвят житото. браня се I. Страд. от браня. Нашите интереси се бранеха тогава от един голям столичен адвокат. II. Възвр. от браня в 1 и 2 знач. Той се бранеше отчаяно, риташе с крака да се откопчи от коравите пръсти на Гатьо, но Гатьо беше по-силен и го държеше здраво на земята. К. Калчев, СТ, 271-272. Там, в сянката, лаят на двете глутни‑
ци кучета се събра и се превърна във въртоп от ревове, ръмжене и квичене. Еленът се бранеше. А. Дончев, ВР, 139. Той излезе на двора, взе една тояга да се брани от кучетата и тръгна към Пинтезови. И. Петров, НЛ, 140.