БРАТЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БРАТЀНЕ¹, мн. няма, ср. Отгл. същ. от братя1; братяване, братимене2, братясване. Торът падаше точно до семената — това облагодетелствуваше силното развитие на кореновата система и допринасяше за укрепването, братенето и доброто презимуване на растението. ВН, 1959, бр. 2522, 2.

БРАТЀНЕ² ср. Нар.-поет. Отгл. същ. от братя2 и от братя се.

БРАТЀНЕ³ ср. Диал. Отгл. същ. от братя се; побратимяване, братимене¹.