БРАТОВЧЀД

БРАТОВЧЀД м. Син на брат или на сестра по отношение на децата на останалите братя и сестри. Всички бяха готови вече и чакаха да дойдат само файтоните, за които беше отишъл братовчедът Борис. Й. Йовков, Разк. I, 172. Обръщаш глава на ляво — до тебе са тримата ти братя, оттатък бащата,.. По-нататък — чичовците и братовчедите, всички гледат напред и лицата им уж са същите, а са тъй променени, че едва ги познаваш. А. Дончев, СВС, 734.

Първи братовчеди. Синове или синове и дъщери на братя, на брат и сестра или на сестри. Втори братовчеди. Синове или синове и дъщери на първи братовчеди или на първи братовчедки.

Списък на думите по буква